неделя, октомври 25, 2009
Открих нещо!
Това прозвуча гордо нали?
Ениуей, банята е страхотно място за житейски прозрения. Или по-точно - горещата вода е страхотно обстоятелство за житейски прозрения.
Открих че част от мен всъщност няма търпение да завърши и да започне да учи в университет. Това всъщност ще бъде като нова страница, колкото и банално да звучи - празна страница, празно платно, място и време, където и когато ще мога да бъда която и каквато си искам. Предния път когато имах подобен шанс бях твърде малка, глупава, наивна за да се възползвам от него. Мислех, че ако аз съм същата, всичко ще се нареди по предишния начин. Само че стана по-зле. Така че този път вече ще вляза там с пълното съзнание коя искам да бъда. Няма вече да съм срамежлива, няма да съм зубърка (всъщност, май се преборих с това още към 5ти клас, но няма да позволя да се върна на това ниво)... Осми клас беше урок, който добре научих. Осъзнах грешки, които не трябва да повтарям. Също така гордо мога да заявя, че пораснах и се промених, при това точно в тази посока, в която исках.
Изненадваща проява на оптимизъм и ентусиазъм от моя страна. ^^
Ениуей, банята е страхотно място за житейски прозрения. Или по-точно - горещата вода е страхотно обстоятелство за житейски прозрения.
Открих че част от мен всъщност няма търпение да завърши и да започне да учи в университет. Това всъщност ще бъде като нова страница, колкото и банално да звучи - празна страница, празно платно, място и време, където и когато ще мога да бъда която и каквато си искам. Предния път когато имах подобен шанс бях твърде малка, глупава, наивна за да се възползвам от него. Мислех, че ако аз съм същата, всичко ще се нареди по предишния начин. Само че стана по-зле. Така че този път вече ще вляза там с пълното съзнание коя искам да бъда. Няма вече да съм срамежлива, няма да съм зубърка (всъщност, май се преборих с това още към 5ти клас, но няма да позволя да се върна на това ниво)... Осми клас беше урок, който добре научих. Осъзнах грешки, които не трябва да повтарям. Също така гордо мога да заявя, че пораснах и се промених, при това точно в тази посока, в която исках.
Изненадваща проява на оптимизъм и ентусиазъм от моя страна. ^^
Vanity is the mother of all sins.
Тати ми сложи огледало в стаята. Не за друго, просто го намери някъде из къщата и реши, че няма къде другаде да го сложи. Не че се оплаквам, забавно ми е да се гледам (ех, суета, суета), но важното е, че разбрах нещо - вече знам защо момчетата ме отбягват. Ами, просто изглеждам като излязла от хорър филм. И не тава въпрос дали съм грозна или не, просто застанах пред огледалото и започнах да вървя бавно към него и ако трябва да бъда честна - направо си изкарах акъла. За един миг сериозно си помислих, че отражението ми ще се пресегне и ще ме хване за косата.
Но пък е забавно, прекарах поне 5 минути в ходене напред назад пред огледалото.
Мисля че част от проблема е в косата ми. Така де, не е оформена, а просто...я има и е много. Някак си ми създава някакъв старинен вид. Като на миналия Хелоуин, когато бях с онази старинна рокля и като минавах пред прозорците все се стрясках и се мислех за призрак. ^_^
Има ли суеверия за огледала в стаите? Като например, че не трябва да са с лице към прозореца или нещо такова?
Но пък е забавно, прекарах поне 5 минути в ходене напред назад пред огледалото.
Мисля че част от проблема е в косата ми. Така де, не е оформена, а просто...я има и е много. Някак си ми създава някакъв старинен вид. Като на миналия Хелоуин, когато бях с онази старинна рокля и като минавах пред прозорците все се стрясках и се мислех за призрак. ^_^
Има ли суеверия за огледала в стаите? Като например, че не трябва да са с лице към прозореца или нещо такова?
събота, октомври 24, 2009
За Туайлайтърките...
Щом толкова държите на филм, в който главната героиня се влюбва в `уж 17 годишен, но всъщност много по-възрастен от нея`, гледайте Tuck Everlasting. В него поне има смисъл. И е хубаво. И е тъжно И няма щастлив край. И никой не блещука. И онзи е къде-къде по-хубав от прехваленият ви Едуард. И..и...да, почти всеки път ме разплаква. Не че Туайлайт не ме разплаква, но това е от отчаяние как може да бъде създадено нещо като него...всъщност, ясно ми е как може да бъде създадено, но въпросът е, как може хората да го харесват толкова и да се опитвт да ми го пробутат като `най-гениалната книга на света`.
Бля...
пс1: Знам, че има и книга Tuck Everlasting. Но предпочитам филма.
пс2: Игнорирайте часа на публикуване, досега съм гледала Jane Eyre.
Бля...
пс1: Знам, че има и книга Tuck Everlasting. Но предпочитам филма.
пс2: Игнорирайте часа на публикуване, досега съм гледала Jane Eyre.
вторник, октомври 20, 2009
Знаеш ли коя беше първата ми любима песен?
Песента, която знаех наизуст, въпреки факта, че по принцип не чувах текстовете на песните, докато не тръгнах на логопед?
Поредната песен, която съсипа за мен. Поредната песен, която ми отне. Поредната частица от мен, от душата ми, която докосна и унищожи.
Защо не може моите песни да са си мои? Защо трябва да превръщаш целия ми свят в твое копие? Защо винаги съм тук, когато решиш да ме потърсиш? Защо нямам силата да изгоря проклетия мост? Онзи мост.
Защо винаги поглеждам назад, към залеза, щом пред мен е красивото, студено, опияняващо, спокойно великолепие на нощта? Защо копнея за онзи ден, когато аз самата съм нощ?
Последната светкавица беше ярка, но оттогава мина доста време. Тъмнината изглежда още по-непрогледна. Имам нужда от ново проблясване, нов половинсекунден ден.
Ориста на нощта е цяла вечност да копнее за деня.
Поредната песен, която съсипа за мен. Поредната песен, която ми отне. Поредната частица от мен, от душата ми, която докосна и унищожи.
Защо не може моите песни да са си мои? Защо трябва да превръщаш целия ми свят в твое копие? Защо винаги съм тук, когато решиш да ме потърсиш? Защо нямам силата да изгоря проклетия мост? Онзи мост.
Защо винаги поглеждам назад, към залеза, щом пред мен е красивото, студено, опияняващо, спокойно великолепие на нощта? Защо копнея за онзи ден, когато аз самата съм нощ?
Последната светкавица беше ярка, но оттогава мина доста време. Тъмнината изглежда още по-непрогледна. Имам нужда от ново проблясване, нов половинсекунден ден.
Ориста на нощта е цяла вечност да копнее за деня.
понеделник, октомври 19, 2009
събота, октомври 17, 2009
Life's good.
Седя си тука и пиша в Word понеже Мозилата отказва да пише на български, а мен ме мързи да рестартирам компа. ИЗкъпана съм, косата ми е вързана, з да не изглежда твърде голяма. На бюрото имам възглавничка, защото много обичам да се опирам с лакти и трябва да ми е мекичко. На другия стол има умна печка, настроена на 5, която знае сама кога да се пусне и кога да се спре.
Вкарана съм в играта `спаси или убий` с потребители в групата на Мила във vbox-а. Днеска спах до късно, а вчера гледах филми до още по-късно. И днеска искам да гледам филми, но не знам кои.
Може би мога да проверя програмата, рано или късно.
Почнах едва ли не насила да пиша във форума на егмонт, напомня ми Хекса едва-едва. Или той е различен или аз.
Или и двете. Но видях познати...ъ...никове.
*копва и пейства в блога си, после чака тати да я извика за вечеря*
Пс: печката се пусна. ^^
Вкарана съм в играта `спаси или убий` с потребители в групата на Мила във vbox-а. Днеска спах до късно, а вчера гледах филми до още по-късно. И днеска искам да гледам филми, но не знам кои.
Може би мога да проверя програмата, рано или късно.
Почнах едва ли не насила да пиша във форума на егмонт, напомня ми Хекса едва-едва. Или той е различен или аз.
Или и двете. Но видях познати...ъ...никове.
*копва и пейства в блога си, после чака тати да я извика за вечеря*
Пс: печката се пусна. ^^
вторник, октомври 13, 2009
A perfect concert, my best friend... (12.10.2009)
Честно казано, много късно усетих вълнението относно този концерт. Е, не че не се вълнувах, но до последния момент ми се струваше, че ще бъде след години. Освен това, първо имах твърде големи очаквания. После реших, че заради твърде големите си очаквания ще бъда твърде разочарована.
Е, нека ви кажа нещо. При Таря очакванията никога не са твърде големи.
Отидохме там 4 часа по-рано. Не, не се смейте, намирам го за напълно логично. Както и да е. Първо ядохме, после пихме, няма да ви казвам колко трудно намерихме пиенето. И продължаваха да не пускат и да не пускат.
И после...лека полека опашката започна да се стопява, имахме усещането, че сме сред първите влезли, провериха ни и т.н., но се забавихме, защото 15годишната Кали трябваше да пише декларация, че е придружител на 16годишната Мила. И когато стигнахме до залата вече имаше стабилно количество хора пред сцената.
Пробвахме с добро, пробвахме с лошо, пробвахме от три начални точки... нищо. Всеки път на едно и също място вече нямаше някъде да мръднем.
Накрая отидохме отдясно и си намерихме горе-долу прилични места. Обаче аз не бях доволна. Откакто знам за този концерт съм си втълпила, че ще съм на първи ред. Е, в края на краищата може да се каже, че и това е станало.
Както и да е. Става въпрос, че се разстроих. Ядосах се. Прищракна ми. Тръгнах по една пътека от празни пространства, през която не знам как минах. Но в един момент с Лени се оказахме на трети ред, което си беше доста добра оферта, като се има предвид къде бяхме преди. Докато вървяха подгряващите групи (Kings Of Modesty са много радващи) аз се сдухвах, мислех си как да се набутам по-напред, разплаквах се и си вдигах скандали с един простак зад мен, която като се оплаквах, че тези отпред са по-високи ми каза `Ми да си пораснала бе`
Както и да е. С Лени се установихме от двете страни на една готик кака и гледахме през пролуките на едни високи същества в началото. Това се оказа доста стратегическо място, защото:
1. Тези пред мен държаха знаме на Финландия и после Таря постоянно идваше в нашия край.
2... Тази част идва малко по-късно. След подгряващите групи, едно много сладко русо същественце донесе столче на подиума точно пред мен, който допреди това използваха за кийбордите. И после, когато заидваха музикантите на Таря... Там дойде Max Lilja. И носеше чело... е, това не е изненадващо, но...той седеше там, право срещу мен. Жива, дишаща частичка от Апокалиптика. В този момент Лени каза, че добре сме си намерили местата.
И после Таря се появи. И пя. И свириха. И бяха песни, които обожавам... Тя изпя She is My Sin. I walk alone. И... още много песни. Изпя Nemo. Имаше прекрасно соло на барабаните, тъкмо се бях изплашила, че тази година няма да има.
А преди I walk alone имаше една мъничка част само чело. При което, аз по прнцип седях на пръсти и се държах за оградата между двете момчета пред мен. Но на тази част не знам защо се бях пуснала. И изведнъж политам назад. Добре, че един зад мен ме хвана да не падна. Ще ми е забавно да видя клипчето, което снимах в този момент как е станало.
После имаше My Little Pheonix, Lost Northern Star, Minor Heaven, Tired of Being Alone, ... На Оазис мисля, че беше, когато имаше едни звездички отзад и Лени си помисли, че ще почне Sleeping Sun. Но аз и казах, че няма начин - така де, би било невъзможно да чуя тази песен на живо, такива неща не ми се случват.
После и Poison. Наистина съжалявам, но не ме бива със запомнянето на реда на нещата и не знам кое след кое беше. И тогава Таря обяви, че ще изпее последната си песен. Знаех, че няма да е наистина последна, все пак щяхме да я извикаме на бис. И изпя Sing for me. После се кланяха, аз крещях като луда, особено на Макс и на китариста и на Майк...
После изчезнаха. Ние обаче бяхме подготвени. Започнахме да викаме `We want more`. Никаква реакция. Започнахме за скандираме името и`. Никаква реакция. Започнахме да се притесняваме...
И тогава охраната помоли за пътечка. И за кръгче. Някка си ги направихме и някак си с Лени успяхме да се набутаме най-напред. Музикантите минаха точно пред нас. Таря също. Започнаха да свирят, тя започна да пее, и всичко това на по-малко от два метра от мен и Лени. Тези отпред бяхме помолени да клекнем/седнем. Няколко пъти ставахме и сядахме и всеки път с Лени бяхме все по-близо и по-близо до нея. И като си помислих, че от това по-близо няма накъде....един от персонала ни попита дали искаме да се разменим с него.
Дали искаме ли!?
След тази размяна бяхме на метър от нея. Виждах очите и`. Даже ме погледна няколко пъти. Но, все пак с Лени я зяпахме като истерични глупачки, то е логично да ни хвърли някой и друг притеснен поглед. Шегувам се.
Виждах косата и, всеки лилав кичур беше ясно очертан. Тя беше толкова истинска и все пак толкова... нереална. Сякаш беше нещо, което си се опитвал да си представиш като реално, но не си могъл, затова си решил, че трябва да е нереално, но в края на краищата то се оказва толкова реално, че е нереално и толкова нереално, че е истинско. Уау...просто е вълшебна. Не Кралица на метъла. Императрица. Богиня.
Този с който се разменихме (мога да му построя паметник на този човек, сериозно) даже ни попита дали на това място ни е добре. Огромен паметник. Позлатен при това.
После се изнизаха, и Таря и музикантите. Не, не успях да я докосна. Но сега това не ми изглежда толкова важно. Сякаш за да се уверя, че е истинска ли? Но аз се уверих, че е по-истинска отколкото съм си я представяла. Това преживяване беше повече от докосване, искам да кажа...седях до нея, тя свиреше и пееше, изпивах всяка нейна черта, всяко нейно движение с очи...нима това не е по-истинско от докосването?
(нисичка е, колкото мен някъде, или малко по-висока)
След като се върнаха на сцената и ние се върнахме пред оградата. Е, не баш пред нея, но пак на хубави места. После беше Deep Silent Complete. Някъде по средата ми свърши паметта на камерата си казах, че все ще се намери кой да снима и да качва. Сега поне можех да подскачам и да се радвам на максимум.
Някъде по това време май беше и Die Alive. Аз скачах, те свиреха, толкова скачах, че китариста даже ме видя и ми се ухили. Аааааа! И аз започнах да скачам още повече. И виках. Не си усещам гърлото. Всъщност и врата.
И накрая...накрая се случи нещо, което не вярвах, че ще се случи. Нещо което ме разплака и по този начин завърши концерта със сълзи, както и започна, но този път различни сълзи.
Sleeping Sun.
Нямам любима песен на Nightwish, както и няма любима песен по принцип, но тази песен е една от най-`моите`. Чувствам я супер близка и не ме интересува, ако и вие я чувствате така. Аз, както и вие, имам правото да си мисля, че никой друг не я усеща като мен.
Просто толкова много летни вечери, когато не съм можела да заспя, съм излизала на балкона и съм я слушала. И това са моментите, в които се чувствам най-себе си. Когато всичките ми маски падат...или може би се сливат в едно - самата аз?
Това няма значение. Важното е, че чух тази песен на живо. И беше невероятно. Не мога да го опиша с думи. Значи, щом съм се разплакала....
Но, като всички хубави неща и този концерт свърши. Но беше прекрасен. Невероятен. И Таря обеща, че ще дойде пак, а тя май си държи на обещанията. ^^
[01:30:26] - Kадифе. - каза: Китариста е китарист на Farmer Boys!!
[01:31:02] - Kадифе. - каза: Вокала на Farmer Boys пее във Hope vol. 2 на Апокалиптика!
Всички пътища водят до Апокалиптика. xD О, като говорим за тях, искам им концерт. И искам да знам кой ще е в Каварна тази година, защото съм твърдо решила да отида. И сега напук ще се окажат някакви гадни групи, нали се сещате.
И искам [AMATORY]. Мисля, че целия ден, когато не говорех за концерта на Таря, говорех за един прекрасен хипотетичен, въображаем концерт на [AMATORY], който никога няма да се случи..Но пък хей, нищо не е невъзможно. Възможно е догодина на турнето за новия си албум, когато Таря дойде в София да изпее Фантома. Възможно е рано или късно да се съберат с Найтуиш. Възможно е [AMATORY] да дойдат в Българя... Или аз да отида в Русия..
Изтощена съм...наистина, по едно време бях тръгнала да припадам. Така че лека нощ, утре съм на училище и... да... животът става сив, скучен, гаден - какъвто беше и преди. Но този ден беше прекрасен. И ми остава нощта, преди сивотата.
I wish for this night-time to last for a lifetime...
Е, нека ви кажа нещо. При Таря очакванията никога не са твърде големи.
Отидохме там 4 часа по-рано. Не, не се смейте, намирам го за напълно логично. Както и да е. Първо ядохме, после пихме, няма да ви казвам колко трудно намерихме пиенето. И продължаваха да не пускат и да не пускат.
И после...лека полека опашката започна да се стопява, имахме усещането, че сме сред първите влезли, провериха ни и т.н., но се забавихме, защото 15годишната Кали трябваше да пише декларация, че е придружител на 16годишната Мила. И когато стигнахме до залата вече имаше стабилно количество хора пред сцената.
Пробвахме с добро, пробвахме с лошо, пробвахме от три начални точки... нищо. Всеки път на едно и също място вече нямаше някъде да мръднем.
Накрая отидохме отдясно и си намерихме горе-долу прилични места. Обаче аз не бях доволна. Откакто знам за този концерт съм си втълпила, че ще съм на първи ред. Е, в края на краищата може да се каже, че и това е станало.
Както и да е. Става въпрос, че се разстроих. Ядосах се. Прищракна ми. Тръгнах по една пътека от празни пространства, през която не знам как минах. Но в един момент с Лени се оказахме на трети ред, което си беше доста добра оферта, като се има предвид къде бяхме преди. Докато вървяха подгряващите групи (Kings Of Modesty са много радващи) аз се сдухвах, мислех си как да се набутам по-напред, разплаквах се и си вдигах скандали с един простак зад мен, която като се оплаквах, че тези отпред са по-високи ми каза `Ми да си пораснала бе`
Както и да е. С Лени се установихме от двете страни на една готик кака и гледахме през пролуките на едни високи същества в началото. Това се оказа доста стратегическо място, защото:
1. Тези пред мен държаха знаме на Финландия и после Таря постоянно идваше в нашия край.
2... Тази част идва малко по-късно. След подгряващите групи, едно много сладко русо същественце донесе столче на подиума точно пред мен, който допреди това използваха за кийбордите. И после, когато заидваха музикантите на Таря... Там дойде Max Lilja. И носеше чело... е, това не е изненадващо, но...той седеше там, право срещу мен. Жива, дишаща частичка от Апокалиптика. В този момент Лени каза, че добре сме си намерили местата.
И после Таря се появи. И пя. И свириха. И бяха песни, които обожавам... Тя изпя She is My Sin. I walk alone. И... още много песни. Изпя Nemo. Имаше прекрасно соло на барабаните, тъкмо се бях изплашила, че тази година няма да има.
А преди I walk alone имаше една мъничка част само чело. При което, аз по прнцип седях на пръсти и се държах за оградата между двете момчета пред мен. Но на тази част не знам защо се бях пуснала. И изведнъж политам назад. Добре, че един зад мен ме хвана да не падна. Ще ми е забавно да видя клипчето, което снимах в този момент как е станало.
После имаше My Little Pheonix, Lost Northern Star, Minor Heaven, Tired of Being Alone, ... На Оазис мисля, че беше, когато имаше едни звездички отзад и Лени си помисли, че ще почне Sleeping Sun. Но аз и казах, че няма начин - така де, би било невъзможно да чуя тази песен на живо, такива неща не ми се случват.
После и Poison. Наистина съжалявам, но не ме бива със запомнянето на реда на нещата и не знам кое след кое беше. И тогава Таря обяви, че ще изпее последната си песен. Знаех, че няма да е наистина последна, все пак щяхме да я извикаме на бис. И изпя Sing for me. После се кланяха, аз крещях като луда, особено на Макс и на китариста и на Майк...
После изчезнаха. Ние обаче бяхме подготвени. Започнахме да викаме `We want more`. Никаква реакция. Започнахме за скандираме името и`. Никаква реакция. Започнахме да се притесняваме...
И тогава охраната помоли за пътечка. И за кръгче. Някка си ги направихме и някак си с Лени успяхме да се набутаме най-напред. Музикантите минаха точно пред нас. Таря също. Започнаха да свирят, тя започна да пее, и всичко това на по-малко от два метра от мен и Лени. Тези отпред бяхме помолени да клекнем/седнем. Няколко пъти ставахме и сядахме и всеки път с Лени бяхме все по-близо и по-близо до нея. И като си помислих, че от това по-близо няма накъде....един от персонала ни попита дали искаме да се разменим с него.
Дали искаме ли!?
След тази размяна бяхме на метър от нея. Виждах очите и`. Даже ме погледна няколко пъти. Но, все пак с Лени я зяпахме като истерични глупачки, то е логично да ни хвърли някой и друг притеснен поглед. Шегувам се.
Виждах косата и, всеки лилав кичур беше ясно очертан. Тя беше толкова истинска и все пак толкова... нереална. Сякаш беше нещо, което си се опитвал да си представиш като реално, но не си могъл, затова си решил, че трябва да е нереално, но в края на краищата то се оказва толкова реално, че е нереално и толкова нереално, че е истинско. Уау...просто е вълшебна. Не Кралица на метъла. Императрица. Богиня.
Този с който се разменихме (мога да му построя паметник на този човек, сериозно) даже ни попита дали на това място ни е добре. Огромен паметник. Позлатен при това.
После се изнизаха, и Таря и музикантите. Не, не успях да я докосна. Но сега това не ми изглежда толкова важно. Сякаш за да се уверя, че е истинска ли? Но аз се уверих, че е по-истинска отколкото съм си я представяла. Това преживяване беше повече от докосване, искам да кажа...седях до нея, тя свиреше и пееше, изпивах всяка нейна черта, всяко нейно движение с очи...нима това не е по-истинско от докосването?
(нисичка е, колкото мен някъде, или малко по-висока)
След като се върнаха на сцената и ние се върнахме пред оградата. Е, не баш пред нея, но пак на хубави места. После беше Deep Silent Complete. Някъде по средата ми свърши паметта на камерата си казах, че все ще се намери кой да снима и да качва. Сега поне можех да подскачам и да се радвам на максимум.
Някъде по това време май беше и Die Alive. Аз скачах, те свиреха, толкова скачах, че китариста даже ме видя и ми се ухили. Аааааа! И аз започнах да скачам още повече. И виках. Не си усещам гърлото. Всъщност и врата.
И накрая...накрая се случи нещо, което не вярвах, че ще се случи. Нещо което ме разплака и по този начин завърши концерта със сълзи, както и започна, но този път различни сълзи.
Sleeping Sun.
Нямам любима песен на Nightwish, както и няма любима песен по принцип, но тази песен е една от най-`моите`. Чувствам я супер близка и не ме интересува, ако и вие я чувствате така. Аз, както и вие, имам правото да си мисля, че никой друг не я усеща като мен.
Просто толкова много летни вечери, когато не съм можела да заспя, съм излизала на балкона и съм я слушала. И това са моментите, в които се чувствам най-себе си. Когато всичките ми маски падат...или може би се сливат в едно - самата аз?
Това няма значение. Важното е, че чух тази песен на живо. И беше невероятно. Не мога да го опиша с думи. Значи, щом съм се разплакала....
Но, като всички хубави неща и този концерт свърши. Но беше прекрасен. Невероятен. И Таря обеща, че ще дойде пак, а тя май си държи на обещанията. ^^
[01:30:26] - Kадифе. - каза: Китариста е китарист на Farmer Boys!!
[01:31:02] - Kадифе. - каза: Вокала на Farmer Boys пее във Hope vol. 2 на Апокалиптика!
Всички пътища водят до Апокалиптика. xD О, като говорим за тях, искам им концерт. И искам да знам кой ще е в Каварна тази година, защото съм твърдо решила да отида. И сега напук ще се окажат някакви гадни групи, нали се сещате.
И искам [AMATORY]. Мисля, че целия ден, когато не говорех за концерта на Таря, говорех за един прекрасен хипотетичен, въображаем концерт на [AMATORY], който никога няма да се случи..Но пък хей, нищо не е невъзможно. Възможно е догодина на турнето за новия си албум, когато Таря дойде в София да изпее Фантома. Възможно е рано или късно да се съберат с Найтуиш. Възможно е [AMATORY] да дойдат в Българя... Или аз да отида в Русия..
Изтощена съм...наистина, по едно време бях тръгнала да припадам. Така че лека нощ, утре съм на училище и... да... животът става сив, скучен, гаден - какъвто беше и преди. Но този ден беше прекрасен. И ми остава нощта, преди сивотата.
I wish for this night-time to last for a lifetime...
сряда, октомври 07, 2009
o.O
Някой ми сийдва Полярният крал! След около два месеца безцелно сваляне, най-сетне някой ми го сийдва!
[23:25:25] - Kадифе. - каза: Не сериозно, не знам кой е тоя човек, но ще му построя паметник
[23:25:27] - Kадифе. - каза: храм
[23:25:28] - Kадифе. - каза: пирамида
I'm happy. ^^
А това ми припомни, че не съм си изгледала всички части на Пещерата на златната роза. Всъщност, май останах на втора част. :O
-> Чао чао.
[23:25:25] - Kадифе. - каза: Не сериозно, не знам кой е тоя човек, но ще му построя паметник
[23:25:27] - Kадифе. - каза: храм
[23:25:28] - Kадифе. - каза: пирамида
I'm happy. ^^
А това ми припомни, че не съм си изгледала всички части на Пещерата на златната роза. Всъщност, май останах на втора част. :O
-> Чао чао.
Главоболия...
Боли ме главата. Бих се запитала защо ли, все пак трябва да съм свикнала да имам по 7 часа на ден, нали? Всъщност, важно е не количеството, а качеството. Така де, едно е да имаш два часа френски и два часа математика, друго е нещо, история, философия, литература (стига часовете да протичаха, както на мен би ми се искало), но какво да се прави.
Имам 5,50 по история. Объркала съм едно-две неща, но поне не съм написала, че Мехмед ІV-ти бил пазел християнските народи. Даже съм много горда от логиката си на едно гадно упражнение с гадни, не-важни години, които съм уцелила до една, къде по логика, къде по късмет. Казах логика два пъти, нали? Е, много искате от човек с убийствено главоболие. Да не ви обяснявам как съм си направила контролното по Биология последния час. Поне по 3-4 пъти поправях правилното на грешно и обратното. Даже сега като се замислих, може направо да съм сбъркала условието.
Да не говорим, че през пет минути размишлявах какво бих могла да купя на Яна за рождения й ден, който е само след няколко дни. А след това идва и концерта. Май съм твърде уморена напоследък за да се вълнувам, но знам, че ще е фантастичен и знам, че ще си прекарам прекрасно и знам, че никога няма да го забравя, както и първия.
Аз лека-полека ще се изнижа, нали, боли ме главата все пак, не е много логично да седя пред монитора, нали? Мда...местя се пред телевизора.
Пък Лени може от обикновена куртоазия да ми сподели дали е успяла да си купи билет все пак. Не стига, че специално й казвах да внимава да не го загуби, не стига че минах през какви ли не препядствия само да и го купя...
Всъщност, подчертавам частта, че предсказах, че ще го загуби. Аз съм ясновидка.
И си имам нова възглавница. *оплез*
*сън*
Чао.
Имам 5,50 по история. Объркала съм едно-две неща, но поне не съм написала, че Мехмед ІV-ти бил пазел християнските народи. Даже съм много горда от логиката си на едно гадно упражнение с гадни, не-важни години, които съм уцелила до една, къде по логика, къде по късмет. Казах логика два пъти, нали? Е, много искате от човек с убийствено главоболие. Да не ви обяснявам как съм си направила контролното по Биология последния час. Поне по 3-4 пъти поправях правилното на грешно и обратното. Даже сега като се замислих, може направо да съм сбъркала условието.
Да не говорим, че през пет минути размишлявах какво бих могла да купя на Яна за рождения й ден, който е само след няколко дни. А след това идва и концерта. Май съм твърде уморена напоследък за да се вълнувам, но знам, че ще е фантастичен и знам, че ще си прекарам прекрасно и знам, че никога няма да го забравя, както и първия.
Аз лека-полека ще се изнижа, нали, боли ме главата все пак, не е много логично да седя пред монитора, нали? Мда...местя се пред телевизора.
Пък Лени може от обикновена куртоазия да ми сподели дали е успяла да си купи билет все пак. Не стига, че специално й казвах да внимава да не го загуби, не стига че минах през какви ли не препядствия само да и го купя...
Всъщност, подчертавам частта, че предсказах, че ще го загуби. Аз съм ясновидка.
И си имам нова възглавница. *оплез*
*сън*
Чао.
понеделник, октомври 05, 2009
Тия дни...
Значи, в четвъртък ОТНОВО имахме упражнения по френски свързани с рекламата, а на мен вече ми се повдигаше. Ениуей, едно от тях беше, за разкажем реклама, която ни се е сторила забавна. Но мадам го промени да си измислим пет реклами. Обачеее, в процеса на препитване, стана ясно, че е искала просто слогани. Аз обаче, през това време, успях да трансформирам една идея за разказче в телевизионна реклама и се приготвих да я описвам и т.н.
Обаче нещо не се разбрахме с нея, тя почна с обичайното си крещене, аз така се ядосах, че си глътнах цялата френска граматика...
Та, ениуей, за петък я написах, беше прекрасна, излезе ми малко повече от 300 думи, при все че обикновено трябва да пишем 200 +/- 10. Даже специално вдигнах ръка да я прочета, да съм имала две грешки най-много...
Идеята ми беше да я закопая задето ми е викала, но даже и да беше закопана, не го показа.
Пък вчера майка ми ме счупи от обработване на документи, снимки и карти за изложбата и.
Това го сканирай, това го намали, това го изправи, че е криво, това го оцвети в сепия, това ми го направи без текст, това ми го направи във вариант с текст и вариант без текст, това ми го направи голямо, онова ми го направи малко, другото ми го направи и така и иначе...
Ужас просто.
Но пък се научих на няколко новички нещица в Пейнт шоп-а, believe it or not.
Бтв, сега чета Succubus Blues на Richelle Mead. Не е Vampire Academy, но бива.
Оу, оказа се, че имам входно по математика, при това първия час. Wish me luck.
После ще си надраскам набързо домашното по френски през философията (и географията?).
Утре сутринта може би трябва да отида за учебници все пак...Нямам нищо освен нещата, за които сме събирали пари целия клас, а това е... граматиката по френски, дето всъщност я купихме миналата година, и псевдо-учебника по френска литература.
Остават....БЕЛ - два учебника и христоматия, История, Биология, Философия и География + контурни карти и атлас. Мисля да си спестя Физиката и Математиката. Така или иначе не съм отваряла подобен учебник от осми клас насам, а ако наистина ми потрябва нещо, мога да го сканирам/принтирам/помоля някого да ми го заеме за малко.
По Химия самата госпожа ни го спести, пък по Руски ще си взимаме някаква тетрадка, дето още не е публикувана. Йей (not).
Това е. Аз сега няма нито да пиша домашно, нито да уча, но все ще си намеря какво да правя. Чао чао.
Значи, в четвъртък ОТНОВО имахме упражнения по френски свързани с рекламата, а на мен вече ми се повдигаше. Ениуей, едно от тях беше, за разкажем реклама, която ни се е сторила забавна. Но мадам го промени да си измислим пет реклами. Обачеее, в процеса на препитване, стана ясно, че е искала просто слогани. Аз обаче, през това време, успях да трансформирам една идея за разказче в телевизионна реклама и се приготвих да я описвам и т.н.
Обаче нещо не се разбрахме с нея, тя почна с обичайното си крещене, аз така се ядосах, че си глътнах цялата френска граматика...
Та, ениуей, за петък я написах, беше прекрасна, излезе ми малко повече от 300 думи, при все че обикновено трябва да пишем 200 +/- 10. Даже специално вдигнах ръка да я прочета, да съм имала две грешки най-много...
Идеята ми беше да я закопая задето ми е викала, но даже и да беше закопана, не го показа.
Пък вчера майка ми ме счупи от обработване на документи, снимки и карти за изложбата и.
Това го сканирай, това го намали, това го изправи, че е криво, това го оцвети в сепия, това ми го направи без текст, това ми го направи във вариант с текст и вариант без текст, това ми го направи голямо, онова ми го направи малко, другото ми го направи и така и иначе...
Ужас просто.
Но пък се научих на няколко новички нещица в Пейнт шоп-а, believe it or not.
Бтв, сега чета Succubus Blues на Richelle Mead. Не е Vampire Academy, но бива.
Оу, оказа се, че имам входно по математика, при това първия час. Wish me luck.
После ще си надраскам набързо домашното по френски през философията (и географията?).
Утре сутринта може би трябва да отида за учебници все пак...Нямам нищо освен нещата, за които сме събирали пари целия клас, а това е... граматиката по френски, дето всъщност я купихме миналата година, и псевдо-учебника по френска литература.
Остават....БЕЛ - два учебника и христоматия, История, Биология, Философия и География + контурни карти и атлас. Мисля да си спестя Физиката и Математиката. Така или иначе не съм отваряла подобен учебник от осми клас насам, а ако наистина ми потрябва нещо, мога да го сканирам/принтирам/помоля някого да ми го заеме за малко.
По Химия самата госпожа ни го спести, пък по Руски ще си взимаме някаква тетрадка, дето още не е публикувана. Йей (not).
Това е. Аз сега няма нито да пиша домашно, нито да уча, но все ще си намеря какво да правя. Чао чао.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
