:)

Добре де, бая хора ми четете глупостите. =)
Направо не ви завиждам, такъв пубертет ме е треснал напоследък, че неправо лошо ми става. Аз като си знам, че вървя с две години след връстниците ми и съм на акъла на Елена... lol.

Люк налетя на Ейдън. lol
Измъкнах едно признание. :D
Получих шестица по френски. Пак си харесвам класната. heh.

Поровичках се в MySpace. Спокойно, още го мразя горкия сайт. Просто ми стан интересно защо толкова хора са като вманиачени в него, та си обнових профила, дето от 2 години не съм го пипвала. Интересното е, че открих ще съм по конкретна за някои неща. Забелязва се, че съм пораснала. :)
Сега трябва да си намеря и хубав layout и съм готова да стана поредното момиче, което се снима в банята, прави се на много интересна и т.н.
Защото ми трябва нова страница...не е казано, че ще ставам такава де, но определено трябва да се променя. Така де, няма да започна нова страница. О, не. Ще откъсна старата, ще я смачкам, разкъсам, изгоря, изям, повърна...както и да е.
Лошото е, че това си го решавам за пореден път, и все не се получава. Така че ще имам нужда от помощ. Но както знаем, тя се появява, когато най-малко я очакваш. =)
Та ще видим. Сега на дневен ред е да се науча да си се радвам на всеки ден.
Започвам от утре...или поне ще се опитам.

План - Еви става положителен и оптимистичен човек. Йей^^

Лека нощ.

Писна ми вече...

Колкото пъти си реша и си кажа `Край` и...
Никога ли няма да има край?
Никога не казвай никога. Това го научих по трудния начин. А също и да внимавам какво си пожелавам. Или пък ще взема да си пожелавам с повече разяснения, за да не се получават обърквания.
Да, трябва да се конкретизира. Не стига `Искам да се влюбя`. О, не. Отсега нататък ще конкретизирам и място и време, пък ако ще и цвета на чорапите ми в дадения миг. А то в един миг ли става? Колко е един миг? Мисля, че питам за втори път откакто водя този блог...И се колебая между две неща...но май е второто... Защото беше толкова кратко, че даже не го помня.

Намерих си песничка. После още няколко песнички. Но тази една песничка се различава от останалите.

I can't see you, I can't hear you
Do you still exist?
I can't feel you, I can't touch you,
Do you exist?
The Phantom Agony
I can't taste you, I can't think of you,
Do we exist at all?

Така де...Съществуваме ли?
Мисля, следователно съществувам. Добре де, а като съществувам, това непременно ли означава, че живея.

Мотивът за разликата между съществуване и живот е доста клиширан и бих прибегнала към него само в някое есе за Славчева, че тя нали си пада по клишета...Но все пак, колкото и да е клиширан, е истински. По един такъв, необясним начин.
Разликата между съществуването и живота ли? Усмивките и сълзите. Евентуално. Вероятно.
А най-истинското нещо на света, може да те накара да се усмихваш през сълзи.


Както и да е. Спирам с живота и започвам със съществуването.

Имам нов компютър. Искам да кажа нов стар компютър. Но както и да е. Важното е, че евентуално няма да е чак в такава предсмъртна агония като бебчето ми. Бедното...
Имам 6 есета за утре, ама не ми се пише.
Имам всички думи от началото на годината + два сонета за понеделник, ама ще ги уча утре.

Back to life.
Седях си аз в банята, беше си ми топличко и хубавичко и стигнах до едно заключение. Излязох от банята, най-невинно си седнах на компютъра и бедното ми заключение бе тотално потъпкано. А решението, което си мислех, че съм взела...даже няма смисъл да говоря за него. И тогава чух една песен. Знам коя е, по принцип съм и гледала текста, но не го слушах. Не и този път. И знаете ли, хареса ми. А преди не ми беше харесвала.

Музиката май е станала твърде важна част от живота ни, не мислите ли? Почти всичко може да се изрази в една песен. Но не и една буря. Песента може да опише нежния топъл дъжд, бурния вятър, мрачните и зловещи облаци, но не и всичко накуп. Или поне не съм открила такава песен. Но продължавам да търся, както продължавам да търся песента, която ме описва.

Майка ми не ми говори. Похвално. Ако ще да ми мълчи, все ми е тая. Не ме познава. Ама грам. Но то....кой ли ме познава?
Може би Лени... Ох, колко го обичам това дете...Беше страхотна в пиесата вчера, гордея се с теб! (hug)
И Мила...Не мога да си обясня защо имахме нужда от толкова време да се намерим в този клас, при все че сме толкова еднакви...а може би точно заради това. Но както и да е, не мога да си представя какво ще правя, ако се премести и ме остави сама в класа...Или поне не искам да си го представям. И теб си те обичам и съжалявам, че съм такава и че понякога ти лазя по нервите...
И Дидо....и теб те обичам. Всъщност...както и да е.
И може би Бисерчето...просто защото е уникален човек, същински бисер сред мъниста...И има невероятна интуиция за всичко, както и таланта да кара всичко да изглежда по-нереално и приказно... *гуш*

И знам, че никой няма да пречете това, освен може би Лени (или пък не само тя ;Р)... и все пак.
И все пак...

Make a wish...

Какво става, когато не можеш да имаш единственото, което искаш? Пожелавам си...всеки път когато часовникът показва 16:16 например и т.н., както и всякакви други суеверия...Все си пожелавам едно и също. Но няма смисъл. Знам го...просто...Прочетох едни стари неща... Нали знаете, че съм емоционална мазохистка? Да, с целия си акъл прочетох неща отпреди месеци... Струва ми се толкова отдавна.
Радиото ми пусна една песен. Явно беше решило, че е необходимо да ме убие.
"До последен дъх, до последен зов, до последен миг..."

В момента имам нужда от една прегръдка, от едно пътуване във времето, от едно сбъднато желание...
Искам...искам...искам...

Утре май съм на олимпиада по БЕЛ...

И се кълна, че ако видя даже едно сърчице останало от вчера по стените, вратите, дъските и т.н. просто ще...Е, няма какво толкова да направя де, ама...Цял ден съм седяла в сграда, облепена с червени и розови сърчица. Но знаете ли? Днес не е Св. Валентин, даже не е и Трифон Зарезан. Днес е денят, в който моите съученици и приятели (някои отговарят е на двете, други само на едното, трети само на другото, но както и да е) имат изпит по френски. Той вече свърши де, но както и да е. Надявам се, че са се справили или поне най-малкото да няма скъсани...То май не се казва така за подобен изпит де, ама аз покрай тоя английски се набутах в една студентска атмосфера, та само това ми идва на ум.
Както и да е, няма смисъл да ви обяснявам колко безсмислено, банално, комерсиално и т.н. е цялото това...нещо. Така де, три години подред да го правя, няма как да не ми омръзне, въпреки, че този ден е едно от любимите ми неща за оплюване. Писна ми вече. :D
Та сега трябва да помисля дали утре да ходя на олимпиада и да рискувам да видя някое от гореспоменатите сърчица, дето само не съм ги сънувала (затова пък сънувах нещо много хубаво) или да си отида на английски и да не се нервирам за глупости...Ще направя анкета сред родителското тяло.

Друго нещо, което не мога да понасям е това, че съм параноична. (на някои теми)Имам уникалната способно
та, такам. ст да тълкувам всичко, всяка една дума, както си искам, а твърде често го изкарвам в най-лошия възможен случай. Но какво да се прави, такава съм си, а рядко се намира някой, който да ми каже, че греша. А още по-рядко се намира някой, който да ме убеди в това.

та такам.


едит: вижте часа на публикацията. /не че говоря изобщо на някой, тъй като никой не ми чете блога, най-много Лени да го проверява от време на време, ама аз знам кой има линк и знам, че тези хора изобщо не го четат, така че....забравих си мисълта. Както и да е. Говоря си сама, само че не говоря, а пиша. Притеснявайте се за мен....не че ви има де.)

Лени май има някаква много странна представа за мен.
Така де, аз не съм някаква всемогъща фея, която като щракне с пръсти и може да оправи всичко, да премахве всички проблеми и така нататъка. Не че се справям кой знае колко добре с това да я опровергая де. Хех. Ама някой ден ще дойде при мен, вярвайки, че ще се погрижа за всичко, както обикновено, но този път това просто няма да ми е по силити.
И все пак ме това ме радва по някакъв странен начин. Кара ме да се чувствам полезна. И...да...

Четно казано изпробвам лаптопа на баща ми и копчетата ми тракат много симпатично, та исках да попиша малко, та такам.

И да...

Един хубав ден...

Това, че един ден е започнал добре, невинаги означава, че ще завърши добре. Не че съвсем е свършил, но съм си вкъщи, така че няма какво чак толкова да стане. Така че ще си позволя да ви го разкажа, ако не за друго, а за да разберете как даже и най-малките неща могат да ти донесат добро настроение за цяло деннонощие.
Първо като излязох на стълбището се засякох с Лени за втори пореден ден. И зеадно с нея и Марги ходихме до Плиска, после тя трябваше да си хване нейния автобус от другата страна на подлеза.
После стигнах до училище и се оказа, че няма първи час. Това обикновено не би ми харесало, но този път ми даде възможност да си препиша домашното по френски, та после да не се притеснявам, че ще ме вдигне на някое упражнение, което нямам. И доокато всички си преписвахме домашното си бяхме пуснали радио, което поздрави мен с The Final Countdown и Мила с Crying In The Rain. После имахме информатика и аз цял час гледах как Асен и Ани играят conQUIZtador. Много забавна игричка, между другото и много зарибяваща. Значи, щом съм прекарала целия The Ring в играене със Сти, значи представете си за какво си говорим.
После имахме Руски, Френски, Химия (обичам химия, не ме питайте защо...), И история. Историята би ми съсипала настроението за цяла седмица, но не успя. За втори пореден път не ми стига 1 точка в теста за шестица. Кофти тръпка, знам...
После с мила гледахме mp3-ки, ужким да си харесам нещо, ама само 1-2 отговаряха на критериите ми. После отидох при мама и прекарах там останалата част от следобеда. Даже домашното по френски си написах! Това не ми се беше случвало...от доста време.

Та...така. Нищо особено, реално погледнато, на от доста време не бях имала толкова отпускащ ден.
А аз леко си забравих блога тия дни, за което се извинявам.
Утре също няма да е толкова зле, най-вече защото няма да имаме първите два часа и ще си поспя малко! ^^
И най-сетне ще си направя 3 в 1 преди училище. Така де, оказва се, че толкова ми се спи, че даже не мога да си направя събуждаща напитка.
Сега ще гледам `Анатомията на Грей`, до когато.

Once upon a dream...

Мразя си подсъзнанието, мразя си въображението и си мразя сънищата...главно защото рано или късно трябва да се събудя...

ps. mp3-ката ми проработи.
ps2. Тотално съм си сринала имунната система...болна съм за трети път за има-няма месец и половина.
ps3. Нещо става, но не знам какво, а аз мразя да не знам какво става и все пак усещам, че нещо става... Та ако някой успее да ми изясни какво става, ще е много добре...

едит - Ето избрани моменти от един чат с Бисерчето. lol


[13:14:28] - Blue - каза: и няма кой да ми го отвориииии
[13:16:49] - Blue - каза: я, отворих го бе...
[13:16:55] - Blue - каза: ама с нож :D
[13:17:01] Icy каза: точно така!
[13:17:10] - Blue - каза: мнали?
[13:17:19] - Blue - каза: който няма мускули, има акъл lol

И тъкмо си помислих...

Че първа смяна може и да не е чак толкова зле, въпреки, че вчера си легнах късно и спах зле... Тъкмо си казах, че едно кафе на ден ще ми помогне да я преживея. Тъкмо се израдвах, че пред мен има цял ден, в който да успея да си напиша домашното по френски, да успея да науча уроците по история за контролното...И стана катастрофа.
Знам, че ще ви е забавно, но аз си обичам mp3-ката. Много си я обичам...обичах де...Май....няма да я има вече...
И това ми скапа целия ден.
И сега тука съм се надрусала със шоколад, опитвам се да преживея противната настинка, която най-нахално ме е хванала (ACS е виновен) и си търся разни mp3ки в нета...
Какво ми трябва ли...

1-2 GB. /за предпочитане 2 де... ;Р/
Радиото може и да го преживея, но няма да е зле...
Да ИМА дисплей...
Да е с AAA батерия.
USB връзка.
Shuffle опция <3
По-възможност да е черна, ако ли не- тъмно синя, ако ли не - лилава. В НИКАКЪВ случай бяла, зелена, розова, или кой знае какъв друг цвят...
Да изглежда добре, с две думи.
И да не е скъпа.

Много ли искам? Не.

Най-много да се захвана и да си намеря същата като старата...но по-добре не.
Така де, бива то традиционалист, ама чак пък толкова...
Намерих, една дето ужким отговаря на всичко това, но пък е някаква нечувана от мен марка, дето сигурно на третия месец ще изгърми. пък не видях дали има гаранция...
Мамка му, две години бе!
Само shuffle не е ясно дали има, но те в наше време всичките го имат...

Пък тя моята mp3-ка...Като се замисля, две лета съм била с нея на Несебър, което ще рече, че съм я получила не тая Коледа, не предишната, а по-предишната.
И че си я пазих, пазих си я, чак напоследък започнах да я изпускам, не съм елена все пак....Ама 2 години са си две години...

Както и да е, имаме голямо домашно по френски, аз имам да си пия хапчетата....Та така. Втория срок официално започна и аз официално съм първа смяна. Йей! (not)

[~45]

Мда...В Хекса някой беше направил тема за спомените. Което ми напомня другия ми скайп, което ми напомня, че аз всъщност през повечето време мисля, не за самите спомени, а за идеята за спомените. Така де, поста ми там се получи много объркан и не ми давайте да започвам по същия начин и тук, защото там поне имаше въпроси, което да ме напътстват, а тук и това нямам, така че не е ясно докъде мога да стигна с разсъжденията. Нали ме бива плавно да минавам от една тема към друга, без даже да се усетите, и мога така цял ден.
Та, казах, че не мисля за самите спомени кой-знае-колко често. Разбира се, има и изключения, има неща, които обичам да си спомням. И си го правя често. Но само едно нещо си позволява да дойде неканено - било то като усещане, звук или просто...един единствен миг, в който усещам, че съм там и тогава. [~45]
Никога няма да ви кажа какво означава това [~45]

Спомените нещо реално ли са, или не? Реално са до толкова, до колкото се предполага, че са били, някога, някъде. Не са реални, защото... ами защото съществуват само в главата ти.

Bittersweet memories...Това го имаше в една песен, ама не помня коя. И не ми се търси. Разболявам се. Станала съм в 7, за английски, утре пак в толкова ще ставам, вече е 00:35, а още не съм си легнала.
С Лина си говорихме за музика цялото междучасие и беше суперско. Тоест, доста добре се разбираме с нея. И ми напомнете, че когато от първи поглед преценя някого за зубър...той се оказва зубър. И първия курс по френски имахме един, и сега имаме.. Всъщност втория курс по френски май нямахме, затова пък си имахме педофил. lol
Прихванах lol-то, май от Лени.

Докъде бях, преди да се отклоня за пореден път...а, да. Bittersweet memories. Или по скоро haunting. Особено [~45]. За съжаление думата няма достатъчно мелодичен еквивалент на български. В моменти даже не вярвам, че наистина се е случило, но знам, че се случи. И май ще ме преследва цял живот.

Много обичам тези три думи - спомен, сън, мечта. И трите са нещо полуреално, което съществува само вътре в теб и не означава почти нищо за заобикалящия те свят. Пак започват да ме обхващат едни солипсистични настроения. Но вече не могат да ме обземат напълно. Защо обясних в ПодЛеглото. Понякога казвам, че не е така, че си мисля, че е така, че се предполага, че е така...но знаете ли? Така е. Не знам откъде знам, но знам. И ме е страх, че няма да се промени. Никога. И това хем ме радва, хем ме плаши. Защото не може всичко да остане така. А не искам да е иначе.

Сложно е, знам и не разбирате, и това знам, но какво да се прави.

А видяхте ли какви сложни думи използва кака ви Еви? Вчера Лени като започна да ми говори колко скоро ще стана на 18 и ми дойде да се обеся. Та аз още нямам 17...Но ще имам след по-малко от година. Мамка му... това е странно и плашещо... май и тази година можете да очаквате криза като миналата.
А миналия ми рожден ден...беше изключително важен. Сладките ми 16...но не заради това. :)

Добре, мамка му, някой ще ми обясни ли защо, в името на всичко несвято, речника на Мозилата ми предлага да сменя `полуреално` с `полуразголено`?

Аз наистина трябва да ставам, че утреее....не е ясно как ще събера сили да се излюпя от леглото, камо ли да се занеса на урок.